Густав Роберт Кирхоф е немски физик, който е допринесъл значително за фундаменталното разбиране на лъчението на черното тяло, излъчвано от нагрети предмети, спектроскопия и електрически вериги.

Ранният му живот
Густав Кирхоф е роден на 12 март 1824 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия, където баща му Фридрих Кирхоф е работил като юрисконсулт. Фридрих Кирхоф имал много силно чувство за дълг към държавата Прусия. Майка му е  Йохана Хенриет Витке. Семейство Кирхоф принадлежало към интелектуална общност на Кьонигсберг, която процъфтявала и Густав бил смятан за най-обещаващото от децата на родителите си. Той бил възпитан с мисленето, че служенето на държавата наистина е единственият отворен вариант за него. В провинция Прусия университетският персонал и професорите се смятали за държавни служители и затова родителите му вярвали, че това е най-доброто място за него, тъй като именно там той може да използва интелекта си, за да служи на държавата си.
Густав Кирхоф получава образование в Кьонигсберг в университета Албертус, който е основан от първия херцог на Прусия, Алберт през 1544 г. Кирхоф посещава математически-физически семинари от 1843 до 1846 г., провеждани от Франц Нойман, и те оказват положително влияние върху него.

Нойман се интересува от математическа физика и работи върху електрически индукции, след като току-що е представил първата от двете големи статии, които е написал по този въпрос през 1845 г.

Неговата работа
Докато учел под ръководството на Нойман, Кирхоф направил първия от много забележителни научни приноси, свързани с електрическия ток. През 1845 г. той обявява закони (по-късно известни като законите на Кирхоф), които позволяват изчисляването на токове, напрежения и съпротивления в електрически вериги, които имат множество контури. Това допълнително разширява работата на немския математик Георг Ом.

Настоящият закон на Кирхов (1-ви закон) гласи, че течащият във възел  ток трябва да бъде равен на тока, излизащ от него.
Законът за напрежението на Кирхов (2-ри закон) гласи, че сумата от всички напрежения около който и да е затворен контур във веригата трябва да е равна на нула.
Завършва университет през 1847 г. и се премества в Берлин. Икономическите и социални условия са били доста крехки в Германската конфедерация по това време. За щастие Кирхоф е бил в привилегировано положение и не е засегнат от събитията в държавата, така че той продължава с избраната от него кариера.

През 1847 г. той дава правилно разбиране за това как трябва да се комбинират теорията на електрическите токове и електростатиката.

Кирхоф е назначен за професор през 1850 г. в Бреслау и се запознава с Робърт Бунзен, който работи там временно. Те станали приятели за цял живот. Бунзен се завръща в университета в Хайделберг през 1852 г. и  урежда Кирххоф да получи и длъжност професор по физика в Хайделберг.

Освен работата с електричество и токове, той прави и големи открития в областта на химията. В сътрудничество с Робърт Бунзен те разработват в областта на химическата спектроскопия, която разделя светлината на различни дължини на вълните, за да се определи химичния състав на обекти като звезди и елементи.

Кирхоф и Бунзен използват спектрален анализ за изследване на състава на слънцето и в хода на своите изследвания те откриват елементите цезий (1860) и рубидий (1861). С помощта на спектроскоп, който са измислили заедно, те успяват да идентифицират тези два алкални метала, за които светът не е имал предишни познания. Техните открития бележат началото на нова ера, въвеждайки нов начин за търсене на неоткрити елементи.